Log in

Традиционно в края на всяка година правим равносметка на изминалите събития, преосмисляме взетите решения или правим планове за нови. Класациите “Топ 10″ се превръщат в нещо съвсем резонно, имаме си мъже и жени на годината, дават се признания в различни категории. А когато края на годината оформя и завършека на едно десетилетие класациите стават още по-интересни – научаваме кои са десетте най-дорбри книги, най-интересни IT джаджи, най-красиви спортистки и най-невероятни космически истории на първото десетилетие от новия век.

Сайта Gizmodo също се включи в голямото раздаване на призови места, излагайки десет научни постижения, променили десетилетието. Или поне представите ни за него (все пак кой е смятал, че смяната на цялото лице и възкресението на изчезнал животински вид могат да станат факт?).

Новите планети

През 2005 бе открита Ерис – планета джудже, по-голяма от Плутон. Всъщност година по-рано астрономите откриха други две по-малки джуджета - Хаумеа и Макемаке от пояса Кайпер, но именно Ерис накара Международния астрономически съюз да даде дефиниция на понятието планета и така Плутон бе понижен в джудже, изгубвайки мястото си на девета планета в Слънчевата система.

Artist's concept of exoplanet, orbiting a distant star
дизайнерска концепция на екзопланета, обикаляща около Fomalhaut, hubblesite.org

През 2008 пък, благодарение на телескопа Хъбъл надникнахме извън пределите на Слънчевата система и станахме свидетели на първите снимки на екзопланети, обикалящи около отдалечени звезди. А само преди седмица астрономи обявиха, че са открили нова “супер-Земя” – известната като GJ1214b планета обикаля около звезда червено джудже и има почти два пъти по-голям радиус от този на нашата Земя. Планетата се състои главно от вода, съдържаща се във водородно-хелийната и обвивка и за разлика от другата супер Земя, открита наскоро (CoRoT-7b), има атмосфера и може да се изучава сравнително лесно заради големината и разстоянието от 17 парсека спрямо нас. Можем само да гадаем какви открития ни очакват през следващото десетилетие.

В търсене на вода

Проекта започна с изпращането на лендъра Phoenix, който трябваше да рови терена на Марс, търсейки доказателства за наличието на вода. През 2008 NASA празнуваха успеха на мисията – бе потвърдено, че Червената Планета действително съдържа заледена вода под повърхостта си. Идеално, колонизирането вече не изглежда толкова невероятно.

Water on Mars
© ESA/DLR/FU Berlin (G Neukum)

Плюс това тази година учените бомбардираха Луната и макар уловените сцени да не бяха толкова впечатляващи, колкото очаквахме, все пак бяха открити доказателства за наличието на замразена вода в лунните недра.

Липсващото звено

Ardipithecus Ramidus

Ardipithecus ramidus, timmeko @flickr.com

През 1992 учени антрополози откриват женски скелет на вкаменен хоминид в Арамис, Етиопия, но едва тази година Ардипитек Рамидус бе признат за наша далечна 4.4 милиона годишна пра-баба по линия на шимпанзето. Е, не съвсем. Човека не е произлязъл от шимпанзето и реално не може да се търси липсващо звено между двата вида, но Арди се оказва най-близката ни връзка с тях (шимпанзетата). Това води до хипотезата тя да е общия ни прародител, или дори до предположения, че шимпанзетата са произлезли от нас.

Човешкият геном

Human DNA and genom
images.wellcome.ak.uc

Може да се каже, че започналия през 2000 година проект по разгадаване на човешкия геном е към своя край. Всъщност през 2006 година публикуваха нуклеотидната последователност на последния хромозом и книгата на нашата генетика вече е не само широко отворена, но и предведена. А това е от изключително значение, ако искаме да знаем как взаимодействат геномите и как да се борим с генетичните или ракови заболявания.

0 Responses

Stay in touch with the conversation, subscribe to the RSS feed for comments on this post.

Some HTML is OK

or, reply to this post via trackback.